Още идеи за подаръци за годишнини от сватбата:

• Подарък за 1 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 2 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 3 годишнина от сватбата
• Подарък за 4 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 5 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 6 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 7 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 8 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 9 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 10 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 11 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 12 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 13 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 14 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 15 годишнина от сватбата
  
• Подарък за 20 годишнина от сватбата

БЪЛГАРСКИ СВАТБЕНИ РИТУАЛИ И ОБИЧАИ

Празниците са играли и играят голяма роля за духовното сплотя¬ване на семейството, на рода, на приятели и близки, както и за сплотяване на целия народ във вяра, език и народна култура. Затова всеки народ си има свои национални, общонародни празници; религията - свои религиозни празници; семейството - свои: рождени и именни дни, годишнини, сватби и кръщавки; всяко селище — местен празник, обикновено патрон на църква, който се смята за покровител на селището.

Българският народ е проявявал особена грижа не само за отглеждането на децата си, но и за тяхното бъдещо добруване. Затова в далечното минало родителите са поемали в ръцете си избора на снаха или зет и приобщаването им към семейството и рода. Още Соломон е казал: "Къщи и имот са наследство от родители, а разумна жена — от Господа". И още: "Който е намерил добра жена — намерил е благо и е получил благодат от Бога; който изгони добра жена, гони щастието..." 

За българските моми и ергени не било трудно да се виждат, да се харесват, да се оценяват и влюбват. Място на техните срещи и харесване били най-напред празничните хора, които са събирали стари и млади; сборовете в различни селища или при църкви и манастири, когато се е празнувал техния патрон и се е стичало население от цяла област; сватбите и годежите, където младите са участвали през цялото време на сватбените дни — понякога цяла неделя; и не на последно място, разбира се, са тлаките и седенките, където младите девойки са показвали своето трудолюбие и сръчност, умението да запеят и да водят приятни, духовити разговори. 

При седенките са взимали участие и възрастни жени, които, уж седнали встрани и със свой разговор, са хвърляли око към девойките, надавали са ухо да чуят приказката им, преценявали са качеството на ръкоделието. А че българските девойки са се движели свободно имаме редица свидетелства от чужди посолства или пътешественици, които са идвали от Изток и са отивали на Запад, или обратно — пътували са от Запад към Изток.

"Никога не видяхме жени туркини, докато българките свободно се движеха между нас с такава доверчива доброжелателност, каквато биха проявили към братята си. Дрехите им са спретнати, чисти и удобни. Обикновено се състоят от тъмносини памучни жакети и фустан, с ярка ивица по ръбовете и шевовете, сукман от коноп и памук, много широк, стигащ много под фустата и набран около врата и ръкавите, избродирани по краищата... Момичетата ходят с открити глави, със сплетена на плитки коса, украсени с различни монети. Всички носят обици, гривни и пръстени на ръцете си... и ходят боси. Те са изключително работливи и нито за миг не остават без вретеното и хурката в ръцете си". Описание от XIX в.

Католиците в България имат еднакви обреди и обичаи в семейните обичаи с православните. Разликата при дете е каноничният обряд, какъвто е първото причастие и Миропомазването — конфирмацията, които се извършват при голяма тържественост обикновено в дните на Възнесение и Петдесетница. Момичетата са облечени като булки в бели рокли, момчетата в специални тъмни костюми, бели ризи и папионки. Възприемиици са кръстниците, а вън от храма по домовете има тържествени трапези и подаръци, които се разменят между детето и кръстника.

Сватбите са като българските православни, с три отлики. В продължение на три поредни еделпи служби в храма се съобщават имената на годениците и ако някой има и знае някаква пречка трябва да я съобщи. Пръстените се сменят при непосредственото участие на "доммна" в църквата и преди самото венчаване невестата се изповядва пред свещеника, водена от кумата. След венчавката някъде булката се връща у дома, а от там я взимат с всички обичаи на православна българска сватба. Заради неделната празнична литургия, на която има много богомолци, свещениците определят ден вторник за бракосъчетание, но постепенно младите католици се оттеглят към неделния ден за сватбената си церемония.

СВАТБАТА

Сватбата е най-съдържателното и вълнуващо събитие в живота на всеки здрав и нормално развит човек - мъж и жена. Избирането на другар в живота, с когото да се делят радости и скърби, да се създава и отглежда потомство, което да продължи името на рода, неговите характерни родови черти - занаят, поведение, достолепие и пр. е заставяло хората от най-далечно време да бдят с какви люде се свързват. За тържественото отпразнуване на сватбите винаги в българската сватба е имало определен персонаж, който активно участва в събитието, както и няколко важни атрибути, които са били задължителни, като обредните хлябове, байракът - сватбеното знаме и кумовото дърво - елхата или бохчата.

Най-важните в сватбата са естествено невестата и младоженецът, кумовете, деверите и зълвите, стари сват и стара сватя - той ръководи цялото сватбено тържество, тя е непрекъснато до невестата и я напътства кога какво да направи, байрактар, който носи сватбеното знаме, побащим и помайчина - родителите на девера, чиято задача е да се създаде ред в различните ритуали и те са довереници на младоженците. Месят се кумови краваи, единият е украсен с различни символи от тесто и се поднася на кума, често пъти в него се забива сватбеното дърво и стои пред кума почти през целия ден. Прави се и друг украсен със символи хляб, който момковите родители носят в дома на невестата, когато отиват да я вземат за венчаването. Тези обредни хлябове някъде наричат кукли, другаде кумова погача, гълъбета, гургурушки и пр.

Обредите при сватбата започват най-напред със засевките - месенето на сватбените хлябове. Отсяват и замесват хляба обикновено първородни дъщери на живи родители, някъде може и изтърсакът. Те са облечени празнично, главната месария най-често е облечена в дрехи на невестата и накичена с нейни украшения. Отсяването на брашното има тържествен характер. Девойките са три, шест, седем и сеят през три сита, отсяват в три нощви, поставени едни върху други. Някога в Западна България в брашното поставяли пръстените на младоженците и гривните на невестата. При замесването главната месачка и деверът разбъркват тестото със свирка, окичена с цвете, със сурова пръчка или с дръжките на китка босилек. 

Засевки стават едновременно в момковия и в моминия дом. Обикновено се омесва и по-голяма погача - меденик, който още топъл се разчупва и раздава на присъстващите, заедно с мед.

Вторият важен момент за сватбата е приготвянето на сватбеното знаме, което в различните краища носи различно наименование: байрак, пряпорец, оруглица, стяг и ир. Навсякъде се приготвя от моми и по-рядко с помощта на ергени. Те само отсичат дървото, обикновено около два метра прав прът от плодно дърво. На него прикачват бял или червен плат, който украсяват с огледало, пуканки, разноцветни книжни хартии, а на върха забиват обвита в жълт варак ябълка или голяма глава кромид лук, също варакосан. Пришиват се и китки с червен конец и билки, за да не хващат младоженците уроки. В Родопите отиват да секат дървото с песни - отсича се отведнъж, за да не повтарят в брака младоженците, в корена му слагат хляб - кукла, орехи и изливат вино. Направеното знаме се откупува от момъка, който ще го носи - байрактаря. У момини правят байрак само от бял плат и с варакосана ябълка на върха, забиват го над портата "да покаже къщата на сватбарите". Без байрак сватба не се прави. 

Когато байракът е готов, момите го предават на момъка, който ще го носи - байрактарът, като се пазарят и той го ''откупува''. Носи го когато тръгват за булката, като върви най-напред, когато отиват в черквата и после в дома на младоженците, когато посрещат и изпращат кума и когато се играе "шарено хоро" след венчавката.

За сватбата се приготвя и сватбено дърво, наричано още кумово, бохча, ръченик, яблошница и пр. То е най-често клонче от бор с три стъбълца или друго плодно дърво. Обикновено това дръвце се приготвя в дома на кума или в дома на момата. Украсява се с разноцветни хартии, панделки, живи цветя и задължително на върховете на трите стъбълца ябълки, които по някои места са обвити във варак. И него продават на кума срещу откуп, носи се през цялото време на сватбеното шествие, забодено в погача, а на сватбената трапеза стои пред кума. Този елемент може спокойно да се впише в съвременната сватба и да украсява сватбения обяд. 

Към подготвителните обичаи у дома на невестата спада и нейното сресване и сплигане. Някога това е ставало в предната вечер преди сватбата и се извършвало от девойки, ръководени от по-възрастна и опитна жена. Годеницата е седяла върху ямурлук, посипан с плодове или купчина кълбета, завързани и подредени като столче, чиято връзка присъстващата от момкова страна девойка отвързвала след сплитането и изпускала кълбетата отведнъж - за да бъде булката плодовита. Сресването и сплитането на косите на годеницата се е извършвало от плетария - мома с живи родители, като в Западна България обичаят показва и участие на девера, който пръв разресва косата. И този обичай е обогатен с много песни, които са свързани със скорошно оставяне на свободния момински живот, раздялата с родители, сестри и братя, влизане в друга семейна среда и с нови отговорни задължения

Почти по същото време или сутринта в деня на сватбата в дома на младоженеца се извършва обичаят бръснене. Бръснарът е също с живи родители. В Кюстендилско се редуват девет души бръснари, под брадата на младоженеца сестрите му държат пешкир, за да не падне нито косъм, защото могат да се използват от злонамерени хора за правене на магии. Пешкирът с космите се изпира веднага в течаща вода или се изтърсва в хамбара с житото.

В миналото, в четвъртък рано сутрин момкови роднини жени са водели годеницата на баня, за да огледат физическите й качества. За случая годеникът е изпращал завивки и кърпи за банята, сапун, гребен, кърпа за глава, обувки, златна или сребърна кутия с наниз жълтици, бисер или елмаз. Тя е пращала на годеника за същия обичай дрехи да се облече след банята, баница, курабии и пр., които да изяде заедно с приятелите, които го придружават

В деня на сватбата кумът е най-важната личност. Неговата воля се изпълнява без уговорки. Обикновено кумовете са били за цял живот, кумството се е предавало от баща на син, от дядо на внук.

Често пъти кумът не е искал да остави важното си място, но уморените от неколкодневни гуляи и безсънни нощи сватбари припявали: "Ставай, куме, ставай да си ходим, вълци ще те гонят, мечки ще те борят".

Един интересен момент от ролята на девера (обикновено брат или братовчед на младоженеца, който по време на сватбата е винаги около младоженците) , или в днешно време шафера, е забелязъл украинският учен и пръв историк на България Юрий Венелин през 1830 г. Като описва сватба в Силистра, той уточнява, че "... младите люде, встъпвайки в съпружество, поканват млад човек, който стои от лявата страна на невестата, тъй като че ли той ще се венчава за нея. Тоя млад човек наричат девер... Смисълът на това деверно венчание е по-свещен, отколкото смисълът на кръстния баща. Женихът, комуто девойката отдава живота, съдбата си, под венеца от своя страна й поръчва в случай на нещастие, смърт, деверът е длъжен да го замести, т. е. да бъде защитник и покровител на вдовицата. Ето защо и деверът си нахлузя зелен венец. След свършване на бракосъчетанието, свещеникът дава на младоженците да пият вино от една чаша, дава след това и на девера, да участва в чашата на живота на ближния".

Че се е отдавало голямо значение на девера, показва и следният обичай:

В петък, след сватбата, младоженците отивали на прошка у девера. Той е приготвил тепсия, в която са наредени дарове за невестата, според тогавашните изисквания: две сребърни или позлатени топчести игли, една шарена хурка, една подвезка (тънка засукана връв за привързване на чорап към крака под коляното или панделка за завързване на къделята към хурката), огледало, къделя с ленено валмо и привързано вретено. Невестата стои срещу девера. Той взима вретеното и хурката, заприда една нишка и подава на булката. Тя му целува ръка, поема тепсията с даровете и сядат да вечерят.

Любопитно да се знае с какво са се гощавали по време на сватба

в Лясковец към 1868 г. Първото ядене е чорба, сварена от крила, глава и крака на кокошка с ориз, лук, сол, червен пипер и застроена с яйца. Второ е яхния, сготвена от самата птица с много лук и червен ситен пипер. След това ядене поднасят на старата сватя две зелени бардучета с вино, тя ги кръстосва и благославя: “Да бъдат честити и доброчести.

да се слушат, да се имат, да се обичат; да завъдят деца, да остареят, да им даде Господ да се прелива и пресипва къщата им от имот и имане!" Третото ядене е свинско месо с ориз, посолено с много черен пипер. Четвъртото — обварено месо от пуйка — бутчетата, поръсени със зелена мерудия и черен пипер. Петото - печено прасе, агне или пуяк, които се пекат върху зеле, обвито в листа от хрян и печени в пещ. При сервирането (на двама души в една чиния) се поставят панички с чукан хрян, лют, с оцет и с нарязан на малки триъгълни парчета лимон. Шесто — пита с ориз и свински мръвки. Седмото ядене е с булгур, пилаф или сладки, поляти с мед или захар. За "придъвка" (мезе) се донасят сирене, пастърма, суджук, варени езици, орехи. Най-после — баница със сирене, яйца и масло или тиганици, печени в тава или пържени в краве масло.

Такива са били сватбените гощавки не само в Лясковец, а почти в цялата страна, като сватбите са продължавали по няколко дни.

В наше време младоженците и техните родители са облекчени, защото почти всички сватби се правят в ресторант и задължението е само да се уточни менюто, цената му, броят на сватбарите, музиката и пиенето.

Младоженците избират кумовете си, ако нямат родово кумство и кръстник, който е кръстил младоженеца. Когато отиват да го канят, трябва да занесат бутилка с пиене, торта, кутия с хубави бонбони, а за кумата — букет цветя. Вечерят, черпят се и уговарят датата на сватбата, къде ще бъде, в коя ритуална зала или черква.

От началото на XX век в България, главно в градовете, са установили следните задължения на кума за сватбата: кумът купува воал и букет за булката; две големи свещи с бяла панделка, елегантно завързани; две чаши за виното, което ще пият ритуално при сключването на гражданския брак и в черквата; венец от изкуствени цветчета, който се поставя върху воала на главата на булката; изкуствени цветчета и за закичване на кумовете, младоженците, шаферите; пита; бутилка вино или шампанско и купичка мед за ритуала в църквата. Всичко това се поставя върху хубава табла или сито. Традиционният кумов подарък е сервиз за храна от хубав порцелан — за шест или дванадесет души. По- заможните кумове заедно със сервиза подаряват и съответния брой прибори за хранене, както и покривка за маса със салфетки от същата материя, отговарящи на броя чинии в сервиза — шест или дванадесет.

На сватбата младоженците даряват кумовете си и техните деца. Кума — с риза, пижама, чорапи, тужурка, пешкир. Кумата — с нощница, плат за рокля, пешкир, чорапи, понякога и елегантно бижу. На децата обикновено се подаряват дрехи.

Символът на подарените дрехи е, че кумовете вече са облечени с най-интимно доверие, те стават духовни родители на младоженците, най-близки приятели, които ще взимат участие в техните радости и скърби, пред тях ще разголват душата си, ще търсят подкрепа и съдействие.

Кумата е тази, която, заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката, ще я забули, ще и помогне да се облече и приготви за сватбения ритуал. Кумата също е и тази, която разбулва булката, като се стреми да удари с воала натрупаните около тях моми и ергени. Когото удари, той пръв ще се ожени. А на излизане от черквата, тя е, която трябва да хвърля върху мнозинството жито и бонбони.

И пак едно сравнение с кума преди 140 години: когато отивали да поканят кума, младоженецът бил придружаван от неколцина свои близки приятели и девера. Носели два охранени пуяка на кобилица, два големи бакъра с вино, също на кобилица, 5-6 хляба, ориз, свещи и лимони. Гайдар придружавал това шествие и събирали любопитни из целия път.

Кумът най-напред осигурявал вулата — разрешителното за венчавка, след като се установи, че младоженците не са роднини. Купувал червено було, две големи свещи, носел бъклица с вино, погача и други по-дребни неща. По време на сватбената гощавка обещавал на младото семейство обикновено крава с теле, може и кобила с жребче, някъде дарявал нива от три-четири декара и обезателно квачка с пилета.

В днешно време приготвянето на булката за венчавка е сведено до съвсем практични неща — няма хвърляне на було, нито обуване на обувки от девера и т. н. Хвърлянето на букета е привнесен през последните години обичай. Булката е облечена и забулена с помощта на кумата и приятелки, когато идват да я вземат младоженецът с кума и няколко души роднини. Той подарява цветя на тъщата, черпят ги с бонбони и отиват в Ритуалната зала за сключване на граждански брак, а оттам в същия или на другия ден — в черквата.

Свещеникът изпълнява венчалния обред и кумовете и младожен¬ците се ръководят от него. Има обичай шаферката да постеле бяла кърпа пред младоженците, които трябва да сложат подписа си за бракосъчетанието. Вярва се, че който от двамата пръв настъпи кърпата, той ще командва вкъщи. Не е български обичай младоженецът да рита котле или да чупи чаша в църквата — това е еврейски обичай и си има своя символика и обяснение.

След венчавката всички се отправят за ресторанта. Пошло е в ресторанта да се постилат платно или цветя, за да минат младоженците по тях, тъй като ресторантът е обществено заведение; това не е домът, в който ще влезе и ще бъде посрещната като бъдеща стопанка булката.

В ресторанта влизат най-напред младоженците с кумовете и родителите си, застават наблизо до вратата и приемат поздравленията на поканените гости. После сядат на централно място на трапезата. Кумът или кумата пръв вдига наздравица, като честитява брака на младоженците и произнася кратко, весело и по възможност духовито слово, което да създаде настроение, пожелава здраве и "таз година булка, до година - люлка" и т. н. Започва сватбеният обяд, веселба, танци и хора. Ако младоженците нямат възможност да приемат гости вкъщи, поради малко жилище, в ресторанта двамата минават с чаша в ръка да се поздравят с всеки сватбар и да получат подаръците, които някои са им донесли.

Когато се прибират вкъщи, след тържествения обяд в ресторанта, в съгласие със старата обредна традиция, свекървата може да посрещне булката с пита, нарочно омесена за случая, с мед, масло и вино. 

И през цялото време песните на секвали.

Някогашната българска сватба е представлявала цял оперен спектакъл, който се изпълнявал в продължение на седем и повече дни. Тук са главните действащи лица, сватовете като второстепенни, песните, хората, показването на чеиза било в приготвена стая или разпрострян на въжета в двора, което дава особен декор. Домът на младоженците се изпълва с много поканени и още повече непоканени любопитни, които освен да видят сватбата, обогатяват своето знаене за обичаи и ритуали, които я съпътстват.

В много народни песни от цикъла сватбарски се пее за пристигането на сватовете в дома на невестата, посрещането, забулването на невестата, раздялата с родители и близки, напускането на бащиния дом, венчавката, посрещането в мъжовия дом и пр. Това богатство от народни песни, съпътстващи сватбата с нейните обичаи и ритуали, е истински неписан наръчник за извършването на този важен акт и неговото значение не само за новосъздаващото се семейство, но и за по-широк обхват на въздействие и значение.

Така съвременната сватба се побира в рамките на няколко часа, като се спазват някои от най-устойчивите елементи на сватбената традиция. В духа на тази традиция, през първата седмица новата семейна двойка трябва да направи посещения на кумовете, на родителите на булката, на възрастни баби и дядовци по двете линии, ако живеят отделно. По този начин ще се засвидетелства уважение към възрастните и младото семейство ще спечели тяхната обич.

Някога много млади мъже отивали на печалба в чужди страни. Български гурбетчии са стигали до Египет, главно Александрия, както и до всички балкански държави, мнозина отивали в Австрия, Унгария, Влашко, Русия и т.н. В дома оставали родителите с по-малките си деца. Нуждата от работна ръка ги е карала да търсят заместник на сина гурбетчия, който да работи безплатно. В такъв случай, в съгласие със сина, те избирали девойка от селището. Бащата на момичето, полакомен от това, че зетят ще спечели в чужбина и ще осигури по- добър живот на чедото му, давал съгласие като оглеждал само "потурите" (беневреците) - да види дали момчето е едро и пр. Почти веднага след уговарянето идвали да приберат момичето. Тази "сватба за беневреци" се извършвала напр. в Радомирско само от жени, един музикант-гъдулар, гуслар или кавалджия - тяхната свирня е по-камерна, чува се от по-малко хора, докато гайдата или зурната огласят селището. Като девери водели момченца на 10-12 години. Нямало песни, веселби, забулване и пр. Завеждали момичето в дома на свекъра. Той чакал пред къщната врата, седнал на стол, пред краката му постлана рогозка или черга. Булката падала на колене и той погалвал лицето й с две китки - тя не е докосвана от мъжка ръка. След това поставял китките, забодени в пазвата, на коленете си разстилал домотъкана бяла кърпа и от една погача отчупвал залъци и ги поставял на кърпата. Булката, с ръце на гърба, поемала залъците само с устни - знак, че тя ще бъде безгласна буква в дома, няма мъжовата си опора и закрила, ще яде когато и каквото й дадат и ще работи за двама. След това свекървата премятала през врата й потурите на сина си и така я въвеждала в стаята.

Доста често се случвало чувствителна девойка да не дочака своя невенчан съпруг и умирала "ни мома, ни жена". Тогава нейните родители решавали да турят "у вера женитбата". При погребението попът извършвал венчална молитва на покойницата и на камък с поставен калпак, украсен с венец от цветя. После извършвал опелото и в гроба заравяли и камъка.

Под чуждо влияние е празнуването у нас на юбилейни сватби: сребърна - за 25-годишен брак и златна — за 50-годишен.

Някога българинът е целувал публично три пъти жена си: на сватбата, при раждането на първия син и при смъртта й.

Още при даряването зълвата или етървата представят и роднините кой какво роднинство има със семейството и как трябва да се обръща към тях в бъдещия си семеен живот.

Тъй като младите хора не знаят подробности и наименования в роднинството и често слушам, особено в телевизионните предавания, да се говори за "тъста на сестра ми", "свекъра на брат ми", "зълвата на брат ми" и десетки още, представям останалото от векове в паметта на "старите българи" за роднинството и наименованията в него.

Когато двама души се венчаят, те стават: булката - снаха за родителите и роднините на младоженеца, младоженецът - зет на нейните родители и роднини.

1. Родителите на младоженеца са свекър и свекърва на невестата. Тя се обръща към тях с "мамо, майко,тате, тетьо, тейко, татко". Сред българите мохамедани се употребява "баба и бобайко или дядо".

2. Братята на младоженеца са девери на невестата, а жените им - нейни етърви.

3. Сестрите му са нейни зълви, а съпрузите им зетове.

4. Братята по майчина линия са вуйчовци, жените им вуйни или "учинайки", ако на вуйчото се казва "уйчо", както е в Казанлъшко.

5. Сестрите по майчина линия са "тетка" в Западна България, а мъжете им "тетин", а в другите краища сестрата е "леля", а съпругът й "лелин, калеко, свако".

6. Братята на бащата са чичовци, някъде "стрико", а жените им са стрина, чина, чана, чича, стрика.

7. Към възрастните девери и братовчеди невестата се обръща с "бате", "бае", в Западна България "нане", сестрите и братовчедките са "кака, дада, дода". Българите мохамедани казват “булка".

Роднини на невестата и обръщението на младоженеца към тях:

1. Родителите на невестата са тъст и тъща за младоженеца.

2. Братята на невестата са му шуреи, а жените им "шурнаи".

3. Сестрите на невестата са му балдъзи, а съпрузите им са му "баджанаци".

4. Роднините на младоженците стават сватове и се обръщат едни към други със "свате, свато, сватя, свахо".