ОРИГИНАЛНИ АРТ ПОДАРЪЦИ, ИЗРАБОТЕНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПО ПОРЪЧКА

Подарък за КОЛЕДА

Показани 1 от 4 | 4 (1 Страници)

КОЛЕДА, РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО / 25 ДЕКЕМВРИ

Рождество Христово - 25 декември - се възприема като най- светлия, най-обичания и почитан религиозен празник сред народите, приели християнската вяра.

В първите три века от раждането на Христос в календара на християнската църква няма празник, посветен на Рождество. Дори до средата на IV век са се празнували само три християнски празника: Богоявление, Възкресение и Петдесетница. През 334 г. папа Либерий установява рождената дата на Исус Христос - 25 декември. Дотогава езичниците празнували тоя ден като рожден на непобедимия слънчев бог под името Коледа.

От 359 г. всички християни започват да празнуват Рождество Христово на 25 декември, а 1 януари - за начало на новата година. Редът на празниците обаче остава такъв, какъвто е бил до установяване на датата на Христовото рождение.

Първи март например бил честван като рожден ден на бог Марс с шумни процесии, веселия и пиршества, символизиращи възраждането на природата; месец декември пък, с празнуването на бог Сатурн, се приемал като завършек на празничната и стопанската година, заради прибирането на реколтата и привършването на есенната сеитба.
Църквата посвещава на Рождество вечерната служба на 24 декември и утринната на 25 декември.

Българската празнична обичайно-обредна традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово, е богата и разнообразна. Подготовката за тях започва три седмици по-рано. Коледарски групи от млади момчета и мъже докъм 20-22 години се събират при "станеник", за да учат коледни песни и благословии.

Момите, младите невести и жени приготвят старателно празничните си дрехи. Майки, снахи, дъщери и синове, баби и дядовци мислят какъв подарък да направят на близките си хора.

За трапезата на Бъдни вечер (24 декември) се готвят само постни гозби. Броят им трябва да бъде 7, 9 или 12.

Приготвя се:

варено жито:

разстила се в тава, а върху него се поставя обредният хляб, наречен Боговица, Божичняк, Богородичен, Вечерник;

гъстичка чорба от постен фасул:

бобът се накисва предната вечер в леко подсолена вода. Сутринта се измива с две-три води и се слага да се вари. Нарязват се един морков, парче целина (кервиз), лук, обелен червен домат, суха червена чушка — цяла, без семето, и се прибавят към полусварения фасул. Мерудии и червен пипер не се слагат, за да няма червеи през идващата година в зеленчуците;

сърми с листа от кисело зеле и ориз:

подбират се хубави средно големи листа, изчиства се чаша ориз (зависи от броя на членовете на семейството), шепа сушени сини сливи без костилки се изкисват добре и измиват. Нарязва се глава лук и леко се задушава да омекне, добавя се оризът с щипка сол да се поизпържи малко, и една чаша вода, за да се обвари. Като поизстине, със супена лъжица се загребва от плънката, поставя се в зелевия лист заедно със синята слива (цяла или парченце от нея) и се завива. Сърмите се нареждат в тенджера витообразио;

ошав:

сушени плодове (сини сливи, резени ябълки, круши, дюли), които се накисват във вода ден по-рано. Варят се, като се добавя вода, за да има прираст през година. Подслажда се и се оставя на студено;

тиквеник:

в наше време домакините, които не умеят да точат, купуват готови кори.Настъргва се на ренде тиква и се взимат корите по две заедно, без мазнина между тях, напръсква се горната с една супена лъжица олио, прибавя се от тиквата в желаното количество, поръсва се с една супена лъжица захар и се завива на руло. Рулата се нареждат в тава, отгоре отново се поръсва олио и се пече в добре затоплена печка около 45 мин.

На трапезата се поставят още: счукан чесън с орехи, сол, оцет и вода; чиния с мед; сито, пълно с ябълки, круши, грозде, орехи, портокали, мандарини. Трапезата се прекадява, върху Боговицата има чаша вино и запалена свещ. Прочита се молитвата "Отче наш", после се отрязва от обредния хляб и се прелива малко вино и от вареното жито. Парчето се оставя пред домашния иконостас. След това вече започва вечерята.

Към ранни зори идват коледари, които пеят песни — възхвала за трудолюбието, за работливостта на мъжете, за хубостта на девойките, за сплотеното семейство.

Песни се пеят и за различните занаяти:

Добро утро, похвалила се година,
с млада Бога и Божица,
с цървена пшеница,
с мед и масло,
със сребро и злато,
с маленки ягненца,
с маленки жребенца,
с яренца и пиленца.

Или:

Станинине, господине,
отвори ни тежки порти,
добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...

Или:

БОЖА МАЙКА И ТРЕПЕТЛИКА
Тръгнали са отбор момци,
тръгнали са да коладват.
Де ги съзря Божя майка,
покани ги на трапеза,
че им дума Божа майкя:

- Яжте, пийте, коладници,
та станете, че запейте,
че запейте нова песен,
нова песен “Коладе ле",
да ви слуша гора и вода,
из гората и птичките,
из водата и рибите! -
Седнали са млади момци,
млади момци коладници,
ели, пили млади момци,
че станали и запели,
че запели нова песен,
нова песен "Коладе ле".

Че са запре гора и вода,
из гората и птичките,
из водата и рибите,
да си слушат нова песен,
нова песен "Коладе ле".

Не са запре едно дърво,
то е дърво треперушка,
та го прокле Божя майка:
- Ой та тебе, треперушко,
ти не слушаш нова песен,
нова песен "Коладе ле";
и от нине дор до века
да трепереш и със вятър,
и със вятър и без вятър! -
Затуй трепти треперушка
и със вятър и без вятър.
/Варненско/

Стопаните даряват коледарите с пари, ракия, вино, краваи, орехи и плодове.

За Рождество Христово съществуват следните предания и легенди:

Според Евангелието, римският император Август заповядал да се извърши преброяване на населението в обширната Римска империя. Заповедта бил всеки човек да се запише в селището, което е родното му място. Времето съвпадало с края на бременността на Дева Мария. Тръгнали били с Йосиф за Йерусалим, но там вече било препълнено с народ, затова отишли в близкото градче Витлеем, което било роден град на Давидовия род. Но и там нямало място, затова се подслонили в пещера извън градчето. Пастири прибирали там стадата си. Мария родила сина си, повила го и го положила в яслите, където били привързани осел и вол. Със своето дишане те стопляли "божествения Младенец".

Една народна легенда разказва, че за яслата били привързани "катърица" (мъска) и крава. Когато Богородица родила Иисуса, скрила го в яслите, в сламата, за да се стопли. Кравата завивала с муцуната си новороденото, а катърицата го отвивала. Като видяла какво правят двете животни, Богородица прокълнала мъската никога да не види рожба, а кравата благословила да се тели всяка година, а понякога да близни и да дава мляко на хората. От тогава, казват, останал обичаят на Бъдни вечер да се постила слама, върху която да се нарежда празничната трапеза.

Пак според Евангелието, когато се родил Христос, в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел на пастирите и им казал, че в света е дошъл Спасител. Пастирите били първите хора, които се поклонили на Божия син и забързали за Витлеем да разкажат видяното чудо. От изток пристигнали мъдреци в Йерусалим да питат къде е новороденият юдейски цар, за да му се поклонят. Защото, още щом се появила необикновена звезда на небето, разбрали, че се е сбъднало пророчеството на пророк Данаил.

Мъдреците били повикани от цар Ирод, който им поръчал да намерят младенеца и да му съобщят къде се намира, за да му се поклони и той. Следвайки необикновената звезда, те стигнали до пещерата, поклонили се на Христа, но насън получили Божа повеля да не се връщат по пътя, по който са дошли. Йосиф също видял насън ангел, който му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка му и бягай в Египет и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да го погуби." Йосиф изпълнил повелята на ангела, завел новородения Иисус и Мария в Египет и живели там до смъртта на цар Ирод. А той, уплашен, че новороденият цар ще заеме мястото му, заповядал да се избият всички момчета от двегодишна възраст надолу. Няколко хиляди дечица били избити, народът потънал в дълбока скръб. Църквата отбелязва този скръбен факт на 29 декември.

Във всички християнски народи има три общи елемента на коледното празнуване: Бъдника, коледната елха и коледни подаръци.

Коледният бъдник е християнският символ на светлината. В продължение на девет века той бил запалван със запазена през цялата година главня от предишния бъдник в навечерието на Коледа и горял три дни. Вече по-късно, в по-ново време, бъдникът бил заместен със свещ, приготвена специално по-голяма и дебела като пънче.

Някъде вместо една свещ запалват по три - символ на Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух или на трите поколения, които празнуват Коледа: мъртвите /отсъстващите/, присъстващите и още неродените. Коледната свещ може да се закрепи и на перваза на прозореца или на върха на елхата. Недогорялата свещ трябва да се запази грижливо до следващата Коледа, като се запалва за кратко време на Ивановден, на Възкресение, на Възнесение Христово, на Петдесетница и на Свети Дух.

Коледната елха води началото си още от езическо време и била традиционна в Древния Рим и на Скандинавския полуостров, където хората отдавали почит на дървото в края на месец декември. Християнската традиция на коледната елха се е зародила преди пет века във френската област Елзас и оттам се разпростряла по цяла Европа. Тя ни напомня по свой начин, че Иисус Христос е дървото на живота, около което се събират всички вярващи в него.Елхата, направена на Бъдни вечер, остава до Богоявление. Тя се въвежда в българската традиция на 24 декември 1879 г. от генерал Столипин - градоначалник на Пловдив.

Подаръците, които си разменят в семейството, роднини и приятели на Коледа е също древен обичай. В празничния ден всеки е искал да зарадва близките си с по-специално внимание, което се изразява в подаряването на някоя вещ, която дълго да напомня за празника. Някъде подаръците са увити елегантно и поставени под елхата, другаде подаръкът се поднася с клонка от бор или дрян за здраве. Най-често подаръците за децата се носят от Дядо Коледа, красивата принцеса - в по-ново време Снежанка, сред католиците от Свети Никола и т.н.

Коледа се празнува три дни.

Имен ден посрещат Богородка, Богоя, Божидар, Божидарка, Радослав, Радослава, Радост, Радостина, Христо, Христина и др.

На третия ден е Стефановден и празнуват Стефан, Стефана, Стефи, Стефка, Стефчо, Фанка и др.

На 25 декември (6 януари) 1848 г. е роден гениалният български поет и революционер Христо Ботев.


Как да избера подарък според пол и възраст:

 

XXX


Как да избера подарък според зодията, идеи: