Подарък за Кирил и Методи

ПОДАРЪК СТЕНЕН ФОТО ЧАСОВНИК КАРТИНА НА ПЛАТНО

68 лв.

ПОДАРЪК ТЕНИСКА С QR КОД С ТВОЯ ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

48 лв.

ПОДАРЪК ДИГИТАЛНА МОЛИВ СКИЦА ОТ ТВОЯ СНИМКА

48 лв.

ПОДАРЪК ТЕКСТ ПОРТРЕТ СЪЗДАДЕН ОТ ТВОЯ СНИМКА

48 лв.

Показани 1 от 4 | 4 (1 Страници)

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

На 11 май църквата отбелязва празника на създателите на славянската писменост - братята Кирил и Методий. Рано канонизирани светци, те били чествани от църквата поотделно и в деня на смъртта им: свети Кирил, наречен Константин Философ, умира на 14 февруари 869 г. в Рим, а свети Методий - на 6 април 885 г. в манастира "Полихрон" в Олимп (Мала Азия). После обединили празника им на 6 април, тъй като били братя и имали общо дело, но поради Великия пост избрали 11 май като най-подходящ.

Празнуването със специална служба и четене на житията продължило до нашествието на татарите и турците по славянските страни. Дали някога този ден се е отбелязвал по друг начин нямаме никакви сведения. За пръв път в по-ново време, през 1857 г., денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград заедно със служба и за свети Иван Рилски.

На следващата, 1858 г., този ден е отпразнуван в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя. После родителите на учениците, учители, видни граждани и ученици отишли извън града и "при най-добро настроение: богата трапеза, песни и хора отпразнували този необикновен празник".

В средата на XIX век честването било възобновено и в Русия, и в цяла България във връзка със започналата борба за църковна независимост. По повод хилядагодишнината от моравската мисия на св. св. Кирил и Методий, Всерусийският свети Синод взел решение: "За спомен на хилядолетието, откакто бе осветен нашият бащин език чрез пред къщата. На сутринта участничките в обичая се събират.

Едни остават в къщата да приготвят помена, другите взимат куклата и потеглят към реката или някое блатисто място. Жените, облечени в черни дрехи и с черни кърпи, вървят, оплакват високо и нареждат: "Ой, Германе, умрял Герман от киша за суша". Заравят куклата или я хвърлят в реката. После се връщат в къщата и правят гощавка като при истински помен.

Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий". Оттам това празнуване се разпространява по всички православни християнски народи.

В София празникът е бил организиран от учителя Сава Филаретов. Наред с българските първенци, водачи на еснафи, търговци и др. на него присъстват и турските административни власти. След словото на Филаретов, Осман паша подарява две хиляди гроша, които да се раздадат на учениците и ученичките.

След Освобождението 11 май става "всеучилищен празник". Тогава се ражда идеята за специален химн. Той бива създаден през учебната 1900/1901 г. Стиховете на "Върви, народе възродени" са на поета Стоян Михайловски, обнародвани в сп."Мисъл", кн. 9-10, с. 597. Годината е 1892, месец юни. Над заглавието "Кирил и Методий" е написано: "Проект за български всеучилищен химн".

Музиката е написана от учителя по музика в Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков. Забележителната мелодия Пипков написва и разучава с учениците си в един учебен час в началото на месец май 1901 г.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Върви, народе възродени, към
светла бъднина върви, с
книжовността, таз сила нова,
съдбините ни поднови.

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви, от
длъжност неизменна воден, и Бог
ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, което
във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знанието живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч:
духовно покори страните,
които завладя с меч!

На този ден празнуват Герда, Гердан, Гердана, Герман, Германа.