ОРИГИНАЛНИ АРТ ПОДАРЪЦИ, ИЗРАБОТЕНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПО ПОРЪЧКА

Подарък за Великден

Показани 1 от 4 | 4 (1 Страници)

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - ВЕЛИКДЕН

Великден се празнува на различни дати, 49 дни след Заговезни, винаги в неделя.

Ето какво ни разказва библейската легенда за последните дни от живота на Христос преди Възкресението:

Докато Христос и учениците му вървели към Йерусалим, за да участват в празнуването на еврейската Пасха, Йоан и Петър вече били там. Отишли по-рано, за да приготвят мястото, където да празнуват. Един човек, който носел стомна с вода, както им казал Христос, ги завел в къщата, в която се състояла вечерята. Там Христос измил краката на своите ученици с думите: "Няма слуга по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил".

Като седнали да вечерят, той им казал: "Един от вас ще ме предаде, един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза и топи заедно с мен от същото блюдо!". Исус потопил залък и го подал на Юда, а той тихо попитал:"Да не съм аз, Господи?" Христос кимнал с глава: "Ти!" Като започнал да се сбогува с учениците си, Петър обявил, че е готов да даде живота си за него, но Христос му рекъл: "Не, Петре, преди петелът- да пропее три пъти тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мене".

Ученикът му Тома попитал: "Но Господи, ние не знаем къде отиваш, как тогава ще намерим пътя?" Христос казал: "Аз съм пътят, и истината, и животът". През това време Юда незабелязано се скрил в градината, а Исус добавил, сбогувайки се с останалите: "Тази нощ всеки от вас ще се отрече от мен, защото писано е: "Ще поразя пастира и овцете ще се пръснат".

Когато в Гетсиманската градина нахлули войниците, Юда им казал: "Трябва да заловите този, когото целуна!" Излязъл от тъмното, протегнал ръце, целунал Христос по бузата и рекъл: "Здравей, учителю!" Исус отвърнал: "Защо си дошъл, приятелю? С целувка ли предаваш Сина човешки?" После попитал войниците: "Кого търсите?" Войниците отговорили: "Исус от Назарет!". "Аз съм! Оставете другите да си вървят!"

След отвеждането на Христос, той е подложен на страшни мъчения, съден е и е осъден да бъде разпнат на кръст. Носил сам кръста си към върха Голгота. Разпънали го между двама разбойници. Това станало в петък. След смъртта си бил свален от кръста и погребан в събота сутринта. Когато в неделя, на третия ден, майка му и Мария Магдалена отишли да прелеят гроба му, видели, че той е празен. Синът Човешки и Божий бил възкръснал.

Народът не е прибавил някакви особени обичаи към този велик за човечеството ден. Но от времето, когато е възкръснал, е останала традицията да се боядисват червени яйцата.

Ето какво разказва в тази връзка преданието:

Мария Магдалена била жената, от която Христос изгонил седем бяса. Тя станала ревностна негова последователка. Присъствала на мъченията и разпъването му, заедно с Богородица го свалили от кръста и погребали, а на третия ден намерили гроба му празен - Исус възкръснал и се явил на учениците си. Тогава Мария Магдалена отишла в Рим, явила се пред император Тиберий и обвинила Пилат Понтийски, че е осъдил невинен човек и по този начин е нарушил римските закони. Казала също, че нерешителният Пилат е допуснал Христос да бъде руган, оплюван и дори да му нанесат побой, да го умъртвят и накрая - разпънат.

Императорът поискал доказателства, че умрял човек може да възкръсне. Тя казала, че мъртвото тяло не е край, а само начало за нов живот, защото Бог със своята мощ ще възкреси всички в Съдния ден - едни за живот, други за осъждане. И му подала червено яйце с думите: "Христос възкресе!" Императорът взел яйцето и се замислил за древноримската и старогръцката езическа философия, както и за вярванията на езическите народи в "космическото яйце", от което се излюпва Вселената и за изненада на присъстващите отговорил: "Наистина възкресе!"

В българските народни обичаи, посветени на Великден, яйцата се боядисват в четвъртък преди Възкресение, рано преди слънце. Домакинята оставяла едно яйце пред иконостаса, друго - за обредния великденски хляб, с третото правела кръстен знак на децата си за здраве и го заравяла в житото, в лозето, в градината за плодородие и защита против житоберници и уроки.

ТРАДИЦИОННИ ПРАЗНИЧНИ ЯСТИЯ ЗА ВЕЛИКДЕН:
Какви да сготвя за празничната трапеза за Великден, рецепти:

В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли - обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Някои домакини в събота приготвят и печеното агне, за да могат на самия празник да са свободни от шетня вкъщи.

Обредната погача се меси и украсява със сурови бели яйца - поставя се яйце за всеки член от семейството, а червеното, боядисано на Велики четвъртък, се оставя в средата. Когато се сяда на празничната трапеза, стопанката разрязва погачата така, че да се падне всекиму яйце. Червеното взима тя, обелва го и го разделя между всички за здраве.

Великденското агне обикновено се пече.

Пълнежът се прави от белия дроб, бъбреците, далака. Обварени и нарязани на ситно, те се запържват леко с нарязан пресен лук, прибавят им се чаша ориз и подправки: девисил, селим, джоджен, магданоз и копър. С тях се пълни коремната кухина на агнето и се зашива. Като се постави в съда за печене, отгоре му се правят няколко пробождания, намазва се със сол и мас, сипва се в тавата вода около два пръста и се пече в добре затоплена предварително фурна. Наблюдава се месото да не прегори - днешните домакини го покриват с фолио, а в селските домове - с клончета селим или коприва.

С чревцата на агнето се приготвя вкусна чорба:

измити хубаво и обърнати, червата се варят около един час. Нарязват се на дребно, запържват се с масло, в което предварително е задушен пресен лук, добавят се чаша ориз, една супена лъжица брашно и червен пипер и се заливат с вряла подсолена вода.

След сваряването може да се добави едно яйце - хубаво избито с две-три супени лъжици кисело мляко или сок от лимон.

Някои пекат части от агнето с картофи около него, други го при-готвят с ориз. Напоследък често се готви агнешко с пресен лук. Козунаците и киселото мляко са завършек на обеда.

На Великден след черковната служба, когато се каже: "Христос возкресе!" и всички отговорят: "Наистина возкресе!", хората се чукат с червено яйце и после със запалена свещ се прибират вкъщи.

По време на Великите пости църквата забранява венчавките. Забраната важи до вторник от Светлата неделя, която е след Възкресение и се нарича още Томина неделя. На този ден възкръсналият Христос се явява пред учениците си. Невярващият Тома, за да се увери, че пред него е Христос, сложил пръст в раните му. Оттогава е останало да се казва "Неверни Тома" в смисъл, че трябва да се провери нещо сторено или казано.

За Великден заможни българи са отивали в свещения град Йерусалим, за да се поклонят на светите места, където е бил в земния си живот Исус Христос, където е кръстен в реката Йордан, където е проповядвал, придружен от своите ученици, и където е бил съден от римските власти, разпнат на кръст и после възкръснал. Отивали са винаги съпрузите заедно с децата си момчета. Неомъжени момичета не ходели на хаджилък, защото трудно могли после да намерят жених хаджия. Но жени-вдовици ходели със свои близки.

Едно подробно описано пътешествие от Копривщица до Йерусалим ни е оставил Михаил Маджаров, виден обществен деятел, журналист и първият преводач на забележителната книга "Война и мир" на граф Лев Н. Толстой. Пътуването е станало през 1869 година.

"Отиването от Копривщица до Йерусалим е траело два месеца и още толкова за връщането. За да стане някой хаджия трябваше да загуби 8 или 9 месеца.

Йерусалимската патриаршия беше наредила задължително за православните посетители на Палестина да се явяват в нейното седалище, за да прибере от тях определения данък - една лира. В отделна стая един епископ, в името на патриарха, умиваше в един леген краката на поклонниците, а друг един калугер ги изтриваше. Друго лице прибираше таксата."

Българските поклонници престояли в Палестина осем дни и успели да обиколят "по-важните места, свързани с живота и страданията на Христа. С нас вървяха двама калугери, които ни разказваха за местата, покрай които минавахме." Отиването до река Йордан и до Мъртво море ставало групово по 100-150 човека, придружени от турски конници - един взвод. "Посред нощ се чуват викове за ставане. Всички стават, събличат дрехите си и обличат приготвените още през лятото хаджийски ризи, и отиват на сравнително плитко място на реката. Там се потопяват по три пъти. Това окъпване се считало като второ кръщение. Налели си вода от река Йордан в един съд, за да я донесат в отечеството си, от която болни отпивали по една глътка на гладно сърце, дори много години след завръщането...

През деня на великата събота храмът на Божия гроб се пълни с богомолци. В тоя храм служат всички християнски вероизповедания: и православни, и католици, и арменци, и копти, и абисинци...На Великден Йерусалимският патриарх служи с многобройно духовенство. Когато приближи времето да се каже "Христос Възкресе", той влиза в мавзолея, изтрива с памук гроба Господен и, според народното поверие, памукът се запалва от само себе си. Патриархът го туря в една "машала" и през едно отверстие на мавзолея го показва на народа, който се впуска да си запали от него великденските свещи. Много грижливо тия запалени свещи занасят до стаите си, там обгарят хиляди божигробски свещи, за да ги занесат в отечеството си.

Великден е краят на хаджилъка. От Йерусалим хаджиите са носели “йерусалимки" - щампа, изработена на мушама от палестински живописци, които изобразяват освен Страшния съд много събития от живота на Христа.

"Йерусалимът" е едно доказателство - пише Михаил Маджаров, - че притежателят му е хаджия. И други покупки, много разнообразни: гривни, кръстове, броеници, пръстенчета и редица други свещени предмети, които поклонниците копривщенци носят за подаръци... двете семейства хаджи Иван Маджаров и хаджи Дончо Палавеев закараха в Копривщица седем товара армагани, натуряни в сандъци и наредени по такъв начин, за да не се счупят по време на пътуването било с камили, било с параход, било с кола и коне.

Страстната неделя прекарахме само в пост и молитва. За онова време за хаджия се е считал само тоя, който се е окъпал в река Йордан, след като е получил "патент" от патриаршията, след като си е купил "Йерусалим", е присъствал в Божигробския храм на Възкресение Христово и е видял с очите си нурът - огънят, който излиза от Божи гроб и от който поклонниците запалват великденските свещи. Божият гроб се намира в средата на големия сводов храм в едно особено мраморно здание, подобно на мавзолей". ( Михаил Маджаров, "На Божи гроб преди 60 години", София, 1929 г.)

В днешно време новите хаджии се къпят по всяко време в река Йордан и дори без ритуалните ризи и без да присъстват на Великденската църковна служба. Както християните отиват на поклонение на Божи гроб в Йерусалим именно на Великден и получават званието хаджия, така и мюсюлманите отиват в последния ден на Курбан байрам в Мека и след като изпълнят редица ритуали (виж тук в раздела "Мюсюлмански празници") стават хаджии. 

Запазено е предание, в което се разказва, че някога турците облагали с тежки данъци друговерци и затова голям брой от поробените народи приемали мюсюлманството. В Босна данъците били непосилни и им било обещано, че приемат ли исляма, ще бъдат освободени от тях. Цяла Босна приела новата вяра. Но само привидно - продължил босненският народ да изпълнява тайно християнската си вяра. Когато султанът в Истанбул разбрал това, заповядал босненци да плащат всички тегоби. Само оня, който отиде на поклонение в свещения град Мека и изпълни обичая хадж, само той да бъде освобождаван от данъци. Затова, завършва преданието, в Босна (бившата югославска република) има най-много хаджии.


Великденски яйца

Яйцата за Великден се боядисват в четвъртък и по изключение в събота сутринта преди празника. Те трябва да са кокоши, пресни и черупките им да са бели и здрави (без пукнатини). Ако са съхраня­вани в хладилник, трябва да ги извадим 1 - 2 часа предварително. Измиваме яйцата със сапун и ги изплакваме обилно с течаща вода. В дълбока тенджера поставяме чиния, обърната с дъното нагоре, и нареждаме яйцата. Заливаме ги със студена вода, която трябва да стига на 3 - 4 сантиметра над яйцата. Варим на умерен огън най- малко 8 минути от завирането на водата. Отнемаме съда от огъня и изваждаме яйцата с лъжица.

Използваме специални бои, които са предназначени само за бо­ядисване на яйца (следваме указанията на опаковката) или природ­ни багрила (например с отвара от орехови листа, люспи от стар лук, цвят от лайка - за жълт цвят, отвара от боровинки - за лилав цвят, отвара от червено цвекло или риган - за червен цвят). Може да рисуваме с четчица върху яйцата или да използваме ваденки. След като изсъхнат, обтриваме боядисаните яйца с парченце памучен плат, напоено с олио. Така те ще добият лъскавина. Нареждаме яйцата в подходяща фруктиера или кошничка, украсена със зеленина.

Великденска зелена салата

Продукти за 4 порции: 2 зелени салатки, 1 връзка пресен лук, 1 връзка репички, 2 варени яйца, 2 супени лъжици нарязан магданоз, 1 супена лъ­жица нарязан пресен копър, олио, оцет, сол.

Нарязваме измитите салатки на лентички. Нарязваме лука и ре­пичките и смесваме подготвените зеленчуци. Посоляваме, поръс­ваме с олио и оцет на вкус. Прибавяме магданоза и копъра и разбър­кваме. Изсипваме салатата в салатиера и я украсяваме с обелените и нарязани на четвъртинки сварени яйца.

Супа от агнешки дреболии

Продукти за 4 порции: 500 г агнешки дреболии, 10 зърна черен пипер, 1 връзка пресен лук, 2 супени лъжици разтопено краве масло, 1 кафеена чашка ориз, 1 яйце, 3 супени лъжици лимонов сок, 2 супени лъжици наря­зан магданоз, сол.

Измиваме агнешките дреболии (сърце, бъбреци, черен и бял дроб, чревца) и ги варим 5-6 минути с черния пипер и сол на вкус. Отцеждаме ги (бульона прецеждаме и запазваме) и ги нарязваме на малки парченца. В друга тенджера задушаваме с кравето масло и малко вода нарязания на ситно пресен лук. Прибавяме агнешките дреболии и измития и подсушен ориз и наливаме 1 литър от бульо­на, в който сме варили дреболиите. Варим на умерен огън, докато дреболиите и оризът се сварят напълно. Готовата супа застройваме с разбитото с лимоновия сок яйце (внимаваме да не се пресече яй­цето!) и поръсваме с нарязания магданоз.

Агнешко със спанак

Продукти за 4 порции: 800 г обезкостено агнешко месо, 1 кг спанак, 1 супена лъжица доматено пюре, 1 глава лук, 3 супени лъжици разтопено краве масло, 2 чаени лъжички червен пипер, сол.

Запържваме в кравето масло нарязания на ситно лук. Прибавя­ме нарязаното на парчета месо и го запържваме, докато побелее, като разбъркваме с дървена лъжица. Слагаме размитото с малко во­да доматено пюре, поръсваме червения пипер, посоляваме, нали­ваме 1 чаена чаша вода и задушаваме под похлупак, докато месото поомекне. Прибавяме измития и нарязан на лентички спанак и заду­шаваме, докато месото омекне напълно. Поднасяме с кисело мляко.

По същия начин приготвяме и агнешко с пресен лук.

Агнешко с пресни картофи на фурна

Продукти за 4 порции: 600 г агнешко месо, 800 г пресни картофи, 4 супени лъжици разтопено краве масло, 1 глава лук, 5-6 зърна черен пипер, 4 супени лъжици нарязан магданоз, сол.

Нарязваме месото на парчета и го варим 5-10 минути с наря­зания на едро лук, сол и зърната черен пипер. Изваждаме месото е решетеста лъжица и го поставяме в тавичка с кравето масло. При­бавяме обелените и нарязани на половинки пресни картофи. Зали­ваме е 1 чаена чаша прецеден бульон от варенето на месото и печем до пълно омекване на месото и картофите.

Поднасяме ястието, поръсено с нарязания на ситно магданоз.

Печено агнешко бутче

Продукти за 5 порции: 1 агнешко бутче (около 1 кг), 50 г краве м&сло, сол.

Измиваме бутчето, посоляваме го и го поставяме в тава. Нали­ваме 1 чаена чаша вода. Печем в умерена фурна. Когато водата се поизпари, намазваме бутчето с кравето масло и продължаваме да печем, докато месото омекне напълно. Бутчето нарязваме на трапе­зата при сервирането. За гарнитура поднасяме пържени или варе­ни пресни картофи и зелена салата.

Козунак

Продукти: 1 кг брашно, 20 г мая за хляб 1 1/2 чаени чаши прясно мляко, 5 яйца, 300 г захар, 1 /2 чаена лъжичка сол, 200 г краве масло, 3 супени лъжици стафиди, 1 кафеена чашка ром, 1/4 чаена лъжичка настъргано индийско орехче, 1 кафеена чашка бадеми, 1 супена лъжица настъргана лимонова кора, 1 жълтък за намазване.

Помещението, в което ще месим козунаците, трябва да е топло. Затопляме предварително и съдовете, които ще използваме. Натрошаваме маята, прибавяме 1 супена лъжица брашно, 2 супени лъжи­ца хладко прясно мляко, щипка сол и 1 чаена лъжичка захар. Разбър­кваме да се получи гъста кашица и оставяме на топло, докато шуп- не. Прибавяме още малко брашно и топло прясно мляко, разбърква­ме и изчакваме маята повторно да шупне.

В голяма затоплена тава пресяваме два пъти брашното. Пра­вим в средата „кладенче“ и сипваме в него на порции разбитите яйца, смесени с прясното мляко, солта и захарта, като бъркаме вни­мателно с ръка. Прибавяме тупналата мая и омесваме тесто. Прех­върляме го в намаслена тавичка и продължаваме да месим, като често мажем ръцете си с разтопеното краве масло. Тестото трябва да стане гладко и да започне да отделя мехурчета. Покриваме тавата с кърпа и оставяме тестото да втасва на топло (при 30 градуса за около 1 - 2 часа). Прибавяме настърганата лимонова кора, индийс­кото орехче и стафидите (предварително накиснати в рома, отцеде- ни и оваляни в брашно.

Отново омесваме тестото с намаслени ръ­це. Разделяме го на три части, разтегляме всяка на дълго руло и спли­таме плитка, която поставяме в намаслена продълговата форма за козунак. Тестото трябва да заеме 1/3, максимум 1/2 от обема на фор­мата, защото при печенето ще увеличи обема си. Намазваме повърхността с разбития с няколко капки лимонов сок жълтък и украсява­ме с попарените с вряща вода и обелени бадеми.

Печем в умерена фурна, а към края в слаба (поставяме във фурната съд с вода). Проверяваме дали козунакът е изпечен, като го пробождаме с клечка за зъби. Тя трябва да остане суха.

Изваждаме козунака от формата, след като изстине.

Козуначено руло с орехова плънка

Продукти: 1 кг брашно, 20 г мая за хляб 1 1/2 чаени чаши прясно мляко, 5 яйца, 300 г захар, 1/2 чаена лъжичка сол, 200 г краве масло; за плънката - 3 белтъка, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша смлени орехови ядки, 1 супена лъжица какао, 1 чаена лъжичка канела, 1 яйце за намазване.

Приготвяме козуначеното тесто по предходната рецепта. Разточваме го на дебела кора, която поставяме върху чиста кърпа. На­мазваме кората с плънката, приготвена от разбитите на сняг със за­харта белтъци, ореховите ядки, канелата и какаото. (По желание може да приготвим плънката, като смесим ореховите ядки само с 2 кафени чашки мармалад.) С помощта на кърпата навиваме кората на руло, което поставяме в намаслена продълговата форма. Намазваме рулото с разбитото яйце и печем в умерена фурна.


Как да избера подарък според пол и възраст:

 

XXX


Как да избера подарък според зодията, идеи: