ОРИГИНАЛНИ АРТ ПОДАРЪЦИ, ИЗРАБОТЕНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПО ПОРЪЧКА

Подарък за годеж

Показани 1 от 4 | 4 (1 Страници)

Какъв подарък да избера за годеж

Често младите хора задават въпроса защо младоженката се казва невеста, а семейната двойка - съпрузи. Невеста идва от старобългарския глагол "не вести" - не знаещ, неопитност. "Тъй като девойките винаги са оставяни на по-заден план в домашната и селскостопанската работа (отговорни за тях са майката и бащата), когато поемат брачните задължения те наистина са незнаещи, неопитни нито в отношенията с мъжа си, нито с неговите домашни, нито с уредбата на дома. Съпруг и съпруга предполагам, че произхождат от стари български думи. Коренът е "пранга" - верига, халка. Защото двамата съпрузи са свързани с брачна верига, носят брачна халка за цял живот. Затова някога са поставяли на ръката на младоженеца желязна халка, железен пръстен - символ на сила, а на младоженката златен пръстен - символ на благородство, чистота, доброта.

За да има представа читателят какви годежи и сватби са се правели в миналото, ще дам по едно описание от различни райони на страната, а след това ще опиша една съвременна сватба и кои обичаи и традиции е добре да се спазват.

Годеж в град Пазарджик в средата на 19 век ни описва Васил Чолаков в "Болгарский народен сборник", 1872 г. Колкото и да ни се вижда чудно, по това време в Пазарджик момите са изпращали годежари да искат момъка. Според състоянието си обещавали: известна сума пари, къща, дюкян, добитък и чеиз. Щом се съгласят момкови, прави се “таен залив", на който се срещат родителите на момата и на момъка и уговаряг един празничен ден за официален годеж. Тогава и двете страни канят роднините си. Тръгват от момкови заедно със свещеник. Един от годежарите носи в тава куфета - захарни куки сладки и едно блюдо, върху което е поставено перо, направено от няколко жълтици и пендари, покрити с копринена кърпа.

Като стигнат в дома на момата, завеждат ги в стая, в която има маса с приготвени китки, два свещника, икона или се поставя Еван¬гелието. Довеждат годениците, които застават един до друг. Свещеникът взима пръстените, слага ги върху евангелието, изпява специална молитва, поставя пръстените на годениците и те целуват ръка на присъстващите. Момини турят дарове за младоженеца, свекъра и свекървата, кумовете, деверите и стройниците.

След това всички отиват в дома на годеника, където се гощават и веселят. С това свършва официалният годеж и той се обявява открито. От тоя ден годениците могат да се срещат на обществени места.

И в днешно време има много чести случаи, когато инициативата за годеж се взима от момата и нейните родители. Но все още преобладава обичай момъкът, заедно с родителите си, да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето с него отиват сестрата, брата, снахата и зетя. Домашните й са приготвени да ги посрещнат. Младежът носи букети за избраницата си, за майка й и за другите жени (сестра, снаха, които живеят в същия дом). В по-ново време се носи и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита, която се поставя на масата, заедно с бутилка с някакво питие.

Започват да се черпят и разговорът е върху предстоящото събитие. Бъдещата свекърва закичва момата с някой медальон, златна гривна, пръстен с камък, обици. Някои занасят плат за рокля. Майката на момата пък дарява момъка с часовник, игла за връзка, златни ръкавели - според възможностите. После честитяват на младите годежа и всички присъстващи взаимно се целуват за общата радост. После целуват погачата, разчупват я и гощавката започва.

За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточняват датата, ресторантът, музиката, кумовете, шаферките и броят на сватбарите от двете страни.

Навремето можели да бъдат годеници по 1-2 години.

В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близката дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се подреди домът, където ще се настанят, да се поканят гостите и пр. Едно време са обикаляли калесници да канят роднини и приятели за сватбата. В днешно време това се извършва с покани, които или се носят лично от домашните на двете страни, или се изпращат по пощата.

След първата половина на XVIII век, Вселенската патриаршия в Цариград, на която е била подчинена българската църква, обявява "за един от добрите обичаи на старото време" нехристиянската традиция младоженецът да дава откуп на родителите на невестата, заради изгубената работна сила, т. е. съществуващия и днес турски обичай "баба хакъ, агарлък". Затова в миналото сватовете е трябвало да се пазарят колко и какво да платят за невестата.

В навечерието на сватбата - две-три вечери преди нея, се правят последни самостоятелни веселби, някога наричани "момино" и "момково хоро". На своето празненство годеницата се разделя с приятелките си, които са още неомъжени. Те разглеждат сватбената рокля и другите дрехи, които е приготвила за новия си дом, отдават се на спомени за преживени заедно случки и събития. Същото става и в дома на младоженеца. Изпращането му от неговите приятели, популярно и с името "ергенска вечер", може да се състои и в някой ресторант.

По повод на узаконения откуп на годеницата, българите често пъти са се спазарявали не само какво да дадат на моминия баща затова, че е отгледал дъщеря си, но н какво свекърът да даде на младата булка.

Ето случай от села в Хасковски окръг. На годежа бъдещите сватове се споразумяват: свекърът да даде хиляда алтъна "бабаака" на булката, наниз жълтици, обици, гривни, сърмен колан, сребърни пафти, обувки, да й приготви венчалните дрехи. Момината страна се задължава да приготви чифт дрехи за младоженеца, да купи сандък за чеиза на булката, да дари момковата рода, която ще бъде на сватбата.

Защо да НЕ купя годежен пръстен с диамант?

Първо пръстените с диаманти НЕ са никаква традиция, а рекламен трик, измислен през 50-те години от търговците на диаманти.

През 1938 г. De Beersг потърсили рекламна агенция N.W. Ayer от Ню Йорк, за да измислят специална пропагандна (рекламна) кампания, която да увеличи търсенето на диаманти в САЩ. От годежа на тези двете компании се родил най-големият диамантен пазар - пазарът на годежни пръстени.

Годежните пръстени се традиция на хиляди години, символизираща любовта и предбрачните обети. В различни култури и времена годежните пръстени са изработвани от мед, злато, кожи и дори плат. Малко от тези пръстени са били украсени с камъни.

Подаряване на диамантен пръстен, като желязно доказателство за мъжката любов е съвсем скорошна измислица.

Създадено от De Beers и N.W. Ayer

В годините между двете световни войни, търсенето на диаманти в САЩ се срива наполовина. За да обърне пазарната ситуация, рекламната агенция N.W. Ayer измисля, че трябва да се създаде в съзнанието на хората трайна връзка между диамантите и любовта. Как да стане? Отговорът бил прост – като се внуши на жените, че силата на любовта на един мъж се определя от размера на диаманта, който подарява. Агенцията си поставила проста цел – да създаде ситуация, при която всеки мъж, който предлага брак, да се чувства длъжен да подари на избраницата си годежен пръстен с диамант.

За да свържат завинаги истинската любов с големината на диамантите, маркетинг специалистите използвали платени PR публикации, продуктово позициониране във филми и плакати. Цялата кампания от 1948 г. преминава под слогъна: Диамантите са завинаги!

Тя втълпява на младите, че подаряването на годежен пръстен без диамант е едва ли не подигравка с любовта, с чувствата и с достойнството на дамата.

Появата на телевизията помага изключително много за масовото пропагандиране на образа на млада дама, невероятно щастлива от предложението за брак, гарнирано с пръстен с диамант. Вече всяко малко момиче започва да мечтае да е като нереалните красавици от екрана, окичени с годежен пръстен с диамант.

"Ние решаваме проблема в областта на масовата психология", може да се прочете в стратегия на агенция N.W. Ayer от 1950 г. Компанията успяла да превърне купуването на диамантен пръстен в "психологическа необходимост". Тя успява решително да наложи мнението, че само диамантите са универсално приет и неизменен символ на ангажираност към половинката.

Друга компания на De Beers , вече нескрито принуждава мъжете да преосмислят стойността на диамантите и директно ги пита: „Скъпо? Две месечни заплати за нещо, което ще остане завинаги?".

Всички тези кампании на De Beers имат фантастичен успех. До края на 50-те години агенция N.W. Ayer съобщава: "За повечето млади хора пръстенът с диамантът се счита за необходим атрибут за демонстриране на ангажираност."

През 2015 г. De Beers оценява годишния американски пазар на диамантени продукти на стойност 39 милиарда долара.

Днес с пръстени с диаманти се кичат три четвърти от американските булки. Много хора се заблуждават, че такъв пръстен е добра инвестиция, защото цената му не пада. Това е субективна оценка. Обикновено цената, платена за такъв пръстен е много по-висока от тази, за която може да бъде продаден втора ръка.

Тази история обаче е сензационен маркетингов успех. Резултатите, които се постигат само за едно десетилетие са поразяващи. Интересно е, че продуктът, който се рекламира, не е маркиран. Никъде в кампанията няма да видите лого на производител. Агенцията N.W. Ayer работи върху субективната стойност на диамантите, а не върху марката De Beers.


Как да избера подарък според пол и възраст:

 

XXX


Как да избера подарък според зодията, идеи: