ОРИГИНАЛНИ АРТ ПОДАРЪЦИ, ИЗРАБОТЕНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПО ПОРЪЧКА

Подарък за Баба Марта

Показани 1 от 4 | 4 (1 Страници)

БАБА МАРТА / 1 МАРТ

Първият ден на този месец народът свързва с представата за идващата пролет. Църквата празнува паметта на света преподобна мъченица Евдокия.

Най-важното от народните обичаи за Първи март е връзването на мартеници: бели и червени за здраве. Някога са завързвали само на ръката усукани бял и червен конец, но с годините започнали да правят мартеници в различни форми и видове, които се окачват на гърдите. В Родопите слагали мартеници от двете страни на главата на булката, за да не я урочасат.

Мартениците се носят, докато се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето “ку-ку". Тогава се свалят и завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и годините под него гадаели каква ще бъде годината и какво здравето и щастието на човека.

За да бъде весела Баба Марта и да зарадва хората с настъпващата пролет, домакините рано сутрин изнасяли червени дрехи, черги, одеала и ги мятали на балкона или простора, за да посрещнат капризната баба. В народните вярвания тя се сърди, когато срещне стари жени по пътя си, гърми, фучи и плаче, но щом види млади девойки и момци се усмихва, слънцето грейва, дворовете се огласят от детски викове и игри.

За неустойчивия характер на времето през месец март народът е създал легенди, с които се опитва да обясни неговата честа променливост.

В една от легендите се разказва, че Марта и нейните 11 братя произвеждали много вино — всеки от своите лозя, а го пиели заедно. Марта често им се карала, че както надигат чашите, виното скоро ще свърши, но тогава, заканвала се тя, капчица няма да видят от нейното. Братята само се подсмихвали и нищо не казвали. Ядосала се Марта на нехайството им и слезла в избата да види как да опази своето вино. Но бъчвите й били празни.

Разфучала се тогава тя, разбесняла се, сълзи се стичали от очите й. Но постепенно се успокоила и си рекла: "Какво толкова се ядосвам! Моите братя изпили моето вино! Пък и ако стои дълго в бъчвата, ще се вкисели и няма да става за пиене!..." При тези мисли й станало леко, започнала да се смее и слънцето грейнало весело.

В житието за света Евдокия се разказва следното:

Евдокия била много красива, богата и лекомислена жена. Тя пленявала лесно мъжете и живеела "в грях". Една нощ в нейната къща се настанил монахът Герман, който четял на глас Светото писание. Красивата млада жена останала удивена от чутото. Отишла на сутринта при монаха и му предложила богатството си, за да влезе в царството небесно. Но той я убедил, че трябва първо да се запознае с Христовото учение... За седем дни Евдокия променила живота си. Отдала се на пост и молитви и видяла чуден сън: един ангел я хванал и я повел към небесния рай, но изскочил дяволът, устремил се към пея и викал: "Тая ли душа искаш да въведеш в небесните чертозя? Тя е прекарала живота си в грях; тя е служила и угаждала на мен; моя е!" И тогава тя чула глас: "На милосърдния Господ е угодно да дарува спасение на каещите се грешници. Нека тая душа извърши своя подвиг и аз ще бъда с кея през всичките дни на живота й".

Евдокия постъпила в манастир и скоро станала игуменка. Но мъжете не могли да я оставят на мира, изкарали я на съд заради вярата й и за разпространяване на християнството. Тя била осъдена на смърт и посечена с меч в 126 г. сл. Хр.


 

XXX